7 нояб. 2009 г., 23:17

Само нощем

694 0 1

Само нощем

 

Попаднах в плен на погледа ти син

и от тогава тебе все сънувам,

а ти си морски бриз неуловим

и цял живот за тебе ще тъгувам.

 

Искам, но не мога да те имам -

ти си вечно скитаща душа.

Искам, но не мога да те любя -

теб не те побират правила.

 

Ти си като въздуха незрим,

но без него никой не живее

и всеки спомен с теб незабравим,

като въглен във душата ми ще тлее.

 

И аз ще бъда жива само нощем,

когато моят сън ни събере,

и ще живея като за последно,

знаейки, че с утрото сърцето ми ще спре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...