Само нощем

Попаднах в плен на погледа ти син

и от тогава тебе все сънувам,

а ти си морски бриз неуловим

и цял живот за тебе ще тъгувам.

Искам, но не мога да те имам -

ти си вечно скитаща душа.

Искам, но не мога да те любя -

теб не те побират правила.

Ти си като въздуха незрим,

но без него никой не живее

и всеки спомен с теб незабравим,

като въглен във душата ми ще тлее.

И аз ще бъда жива само нощем,

когато моят сън ни събере,

и ще живея като за последно,

знаейки, че с утрото сърцето ми ще спре!