Nov 7, 2009, 11:17 PM

Само нощем

  Poetry » Love
690 0 1

Само нощем

 

Попаднах в плен на погледа ти син

и от тогава тебе все сънувам,

а ти си морски бриз неуловим

и цял живот за тебе ще тъгувам.

 

Искам, но не мога да те имам -

ти си вечно скитаща душа.

Искам, но не мога да те любя -

теб не те побират правила.

 

Ти си като въздуха незрим,

но без него никой не живее

и всеки спомен с теб незабравим,

като въглен във душата ми ще тлее.

 

И аз ще бъда жива само нощем,

когато моят сън ни събере,

и ще живея като за последно,

знаейки, че с утрото сърцето ми ще спре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...