Само нощем
Само нощем
Попаднах в плен на погледа ти син
и от тогава тебе все сънувам,
а ти си морски бриз неуловим
и цял живот за тебе ще тъгувам.
Искам, но не мога да те имам -
ти си вечно скитаща душа.
Искам, но не мога да те любя -
теб не те побират правила.
Ти си като въздуха незрим,
но без него никой не живее
и всеки спомен с теб незабравим,
като въглен във душата ми ще тлее.
И аз ще бъда жива само нощем,
когато моят сън ни събере,
и ще живея като за последно,
знаейки, че с утрото сърцето ми ще спре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
