7.11.2009 г., 23:17

Само нощем

689 0 1

Само нощем

 

Попаднах в плен на погледа ти син

и от тогава тебе все сънувам,

а ти си морски бриз неуловим

и цял живот за тебе ще тъгувам.

 

Искам, но не мога да те имам -

ти си вечно скитаща душа.

Искам, но не мога да те любя -

теб не те побират правила.

 

Ти си като въздуха незрим,

но без него никой не живее

и всеки спомен с теб незабравим,

като въглен във душата ми ще тлее.

 

И аз ще бъда жива само нощем,

когато моят сън ни събере,

и ще живея като за последно,

знаейки, че с утрото сърцето ми ще спре!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...