31 авг. 2017 г., 00:46

Само остатъци 

  Поэзия
439 0 0

Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.

 

Със кръв рисувам съдбата си,
дочувам стреснати плясъци.
И се оглеждам в луната –
чезна в плаващи пясъци.

 

Живот, нахвърлян на пластове,
върху прашасали рафтове, 
печал донесъл в отплата.
Сглобен от само остатъци.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??