Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си,
дочувам стреснати плясъци.
И се оглеждам в луната –
чезна в плаващи пясъци.
Живот, нахвърлян на пластове,
върху прашасали рафтове,
печал донесъл в отплата.
Сглобен от само остатъци.
© Константин Дренски Все права защищены