31.08.2017 г., 0:46 ч.

Само остатъци 

  Поезия
438 0 0

Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.

 

Със кръв рисувам съдбата си,
дочувам стреснати плясъци.
И се оглеждам в луната –
чезна в плаващи пясъци.

 

Живот, нахвърлян на пластове,
върху прашасали рафтове, 
печал донесъл в отплата.
Сглобен от само остатъци.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??