27 февр. 2007 г., 17:35

Само понякога...

Поэзия

867 0 14

Усмихвам се на снежинките бели,
долетели под моята стряха,
със цветчетата длани преплели,
пролет и зима в едно залудяха.
Жадно дишам, снежинки преглъщам,
бели цветчета кацат в длантта ми.
По клонките бели красотата съзирам
сняг и цвят, като в съня ми...
Този сън докрай ще запомня...
много красив и истински беше,
с декемврийските цъфнали клони,
ала не знаех какво ми вещаеше.
Аз се усмихвам, вече е минало.
Понякога плача с чело на стъклото.
Само понякога... тъгува сърцето,
само понякога се чувства сиротно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Маргарита (Маргарита Георгиева)

Приятно е да се чете това което си сътворила!Харесвам всичко което си написала до сега.Поздрав от все сърце!

2007-03-04T00:40:54+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Хубави неща пишеш...
Браво,Жени!

2007-02-28T08:29:33+02:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Джейни!!! Поздрави!!!
В коментара ти прочетох, че цениш малките неща. Само човек, който умее да ги цени ще получи в живота голямото щастие!!!

2007-02-28T08:29:10+02:00
Естир (Златка Петкова)

Усмихвай се Джени!
Поздрав и прегръдка от мен!

2007-02-28T00:22:15+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Поздрав за приказката Чак при мен заваля Поздрав, Джейн!

2007-02-27T22:23:52+02:00