Усмихвам се на снежинките бели,
долетели под моята стряха,
със цветчетата длани преплели,
пролет и зима в едно залудяха.
Жадно дишам, снежинки преглъщам,
бели цветчета кацат в длантта ми.
По клонките бели красотата съзирам
сняг и цвят, като в съня ми...
Този сън докрай ще запомня...
много красив и истински беше,
с декемврийските цъфнали клони,
ала не знаех какво ми вещаеше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация