Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Feb 27, 2007, 5:35 PM

Само понякога...

  Poetry
866 0 14

Усмихвам се на снежинките бели,
долетели под моята стряха,
със цветчетата длани преплели,
пролет и зима в едно залудяха.
Жадно дишам, снежинки преглъщам,
бели цветчета кацат в длантта ми.
По клонките бели красотата съзирам
сняг и цвят, като в съня ми...
Този сън докрай ще запомня...
много красив и истински беше,
с декемврийските цъфнали клони,
ала не знаех какво ми вещаеше.
Аз се усмихвам, вече е минало.
Понякога плача с чело на стъклото.
Само понякога... тъгува сърцето,
само понякога се чувства сиротно.





 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0