Само повярвай
Защо все си тъжен,
защо си сърдит,
с поглед навъсен
в земята забит?
Бавно пристъпваш
без цел, без посока.
Тъга те прекършва,
вървиш сред потока.
А можеш да бъдеш
усмихнат и ведър
и гордо да ходиш,
а не все наведен.
А можеш да дишаш
спокойно, без страх.
Напред да виждаш
в красивия свят.
Пред теб е животът
и здрав си, и силен.
И всичко ще можеш
с труд да постигнеш.
Обичай! Дарявай!
Сбъдвай мечти!
Само повярвай,
само бъди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Тодорова Все права защищены
