Защо все си тъжен,
защо си сърдит,
с поглед навъсен
в земята забит?
Бавно пристъпваш
без цел, без посока.
Тъга те прекършва,
вървиш сред потока.
А можеш да бъдеш
усмихнат и ведър
и гордо да ходиш,
а не все наведен.
А можеш да дишаш
спокойно, без страх.
Напред да виждаш
в красивия свят.
Пред теб е животът
и здрав си, и силен.
И всичко ще можеш
с труд да постигнеш.
Обичай! Дарявай!
Сбъдвай мечти!
Само повярвай,
само бъди!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
