19 нояб. 2010 г., 13:27

Само теб

670 0 1

Бих искала

да чувам

само твоя глас.

Бих искала

да виждам

само твоите очи.

И как да кажа аз

какво любов е,

като какво не е любов

не знам?

Твоят дъжд ме гали,

твоето море ме пази.

А планината ти

е моят гръб

и там крилете ми

летят на своя път.

Как падат тези,

дето са родени да летят?

В крилете стрелят,

но зараства раната.

А крилете

и сърцето

не забравят,

че могат.

Пак летят.

Как мога

аз да кажа

какво е край,

когато безкрай е

мойта плът.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...