19.11.2010 г., 13:27

Само теб

673 0 1

Бих искала

да чувам

само твоя глас.

Бих искала

да виждам

само твоите очи.

И как да кажа аз

какво любов е,

като какво не е любов

не знам?

Твоят дъжд ме гали,

твоето море ме пази.

А планината ти

е моят гръб

и там крилете ми

летят на своя път.

Как падат тези,

дето са родени да летят?

В крилете стрелят,

но зараства раната.

А крилете

и сърцето

не забравят,

че могат.

Пак летят.

Как мога

аз да кажа

какво е край,

когато безкрай е

мойта плът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....