19 nov 2010, 13:27

Само теб

  Poesía
674 0 1

Бих искала

да чувам

само твоя глас.

Бих искала

да виждам

само твоите очи.

И как да кажа аз

какво любов е,

като какво не е любов

не знам?

Твоят дъжд ме гали,

твоето море ме пази.

А планината ти

е моят гръб

и там крилете ми

летят на своя път.

Как падат тези,

дето са родени да летят?

В крилете стрелят,

но зараства раната.

А крилете

и сърцето

не забравят,

че могат.

Пак летят.

Как мога

аз да кажа

какво е край,

когато безкрай е

мойта плът.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...