Обичам само теб.
И с тебе само
съм тъй щастлив.
До точка на побъркване.
И мога просто да те чувствам сгушена,
целуващ те от изгрев чак до мръкване.
А после да те гушна до припадък,
да се опитам да те слея с мене.
Да те изпивам чак до онзи блясък,
когато в теб се взривяват вселени.
И бездиханна, топла, уморена,
отпусната на мокрото ми рамо,
с очите си(защото нямаш сили)
да ми повтаряш
"Тебе само!"