5 мая 2010 г., 11:48

Само Ти

1.3K 1 4



Остани. Тук до мен остани.
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи.
Да запалиш във мрака им клада,
ще е трудно. Но ти остани,
нека видя искрата как пада.
Как подпалва и мъка, и страх,
как хищен пламъкът обхваща
очите ми. Със поглед плах
поглеждам те, свалила плаща

от миналото... Ти не се плаши.
Загубих го. Сега си само ти.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Началото е много добро, но в последните пет реда, ритъмът се променя. Предлагам вместо "носят още те болни следи" да бъде "носят болка от минали дни" или нещо подобно, заради римата. "Със поглед плах поглеждам те", според мен това трябва да го оправиш, защото се получава дразнещо повторение. Желая ти успех!
  • Молба, която идва дълбоко от сърцето...
  • Харесах!
    Поздрави, Стефче!
  • Много силно откровение!
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....