Само Ти
Остани. Тук до мен остани.
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи.
Да запалиш във мрака им клада,
ще е трудно. Но ти остани,
нека видя искрата как пада.
Как подпалва и мъка, и страх,
как хищен пламъкът обхваща
очите ми. Със поглед плах
поглеждам те, свалила плаща
от миналото... Ти не се плаши.
Загубих го. Сега си само ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
