Остани. Тук до мен остани.
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи.
Да запалиш във мрака им клада,
ще е трудно. Но ти остани,
нека видя искрата как пада.
Как подпалва и мъка, и страх,
как хищен пламъкът обхваща
очите ми. Със поглед плах
поглеждам те, свалила плаща
от миналото... Ти не се плаши.
Загубих го. Сега си само ти.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
