Paur (Симеон Дончев)
336 2667
11 июн. 2007 г., 15:21

Само Ти ( "Няколко нови") 

  Поэзия
1026 0 7
Връхлита ме такава бясна мъка,
че оглушавам и крещя без глас.
И разстояние, и час - Разлъка! -
израстват и застиват между нас...

Само Ти

Горчилката във гърлото ми свива
гнездо на отчаяние и страх.
Самотно е сърцето ми. Прелива
от чернота и грях.

Разкапан съм. Не ми помага вече
добрият, стар белергамин.
На сълзи и раздели съм обречен.
Далеч от теб. Самин.

Вината си е само моя,
че Пътя съм избирал сам.
На края на сърцата ни - Покоят,
ме вика и очаква там...
***
И само Ти! И крехка, и прекрасна
рисуваш радост в тъмните ми дни.
И само Ти, Вълшебнице, огласяш
на спомените немите следи.

Само Ти.

20 Май 2002, Франкфурт, Летището

© Симеон Дончев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??