Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues,
онемяла на рафта до две уволнени илюзии.
Да потанцуваме! Нека следваме нейния пулс.
Тази вечер е двойно уиски. Край. И прелюдия.
Тази вечер е вид, застрашен от изчезване,
даже я има в Червената книга на чувствата.
Топла, дълбока и тъмна – дъхава бездна.
Нека се гмурнем, без пояс. Ти не ме пускай! ...