Самодива (Зимно слънцестоене)

САМОДИВА 
(ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ) 

В Теменужената нощ,
най-дългата, 
приставам ти...
Преди слънцето
да бъде затъмнено,
отдавам се...

Ще захвърля наметалото.
Под вампирската маска,
самодива се е скрила.
Приказки разказва
с вълшебен глас.

Кожата и ухае на пролет.
Дланите и нежно ваят... 
Устните и с вкус на
сладко от дюли...
Лицето и- бяла вода... 
Сърцето и- топъл извор... 
Гръдта и- букет от омайниче...

Само тази нощ! 

Теменужено видение...
Когато слънцето се затъмни,
ще полети, 
с качулка покрита,
грозният вампир скри. 

А Ти ще мислиш,
че сънуваш пеперуди... 

©Екатерина Глухова - DarkSoul
22. Декември 2019г.