6 мар. 2018 г., 20:55
Самодивски зов
Не ме гледай под вежди, омагьосан си вече -
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата,
да боли като паднеш – аз да те утеша.
Ти сега си замаян, но дълбоко стрелата
в теб се впи. И си мой, докогато реша.
Самодива съм, знаеш. Не на всеки се случвам -
дълги руси коси не нахалост плета.
Набелязвам си някой, със стрела го продупчвам
и танцувам за него. И му паля кръвта. ...
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата,
да боли като паднеш – аз да те утеша.
Ти сега си замаян, но дълбоко стрелата
в теб се впи. И си мой, докогато реша.
Самодива съм, знаеш. Не на всеки се случвам -
дълги руси коси не нахалост плета.
Набелязвам си някой, със стрела го продупчвам
и танцувам за него. И му паля кръвта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
-
-
Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
-
В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
