Самодивски зов
Не ме гледай под вежди, омагьосан си вече -
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата,
да боли като паднеш – аз да те утеша.
Ти сега си замаян, но дълбоко стрелата
в теб се впи. И си мой, докогато реша.
Самодива съм, знаеш. Не на всеки се случвам -
дълги руси коси не нахалост плета.
Набелязвам си някой, със стрела го продупчвам
и танцувам за него. И му паля кръвта.
Самодива не искаш? Уж си мъж, а страхливец...
Я ела... как е мека тревата до мен...
Щом залезе луната, ще усетиш – ревнивец
в теб се криел. По мен ще линееш, ранен.
Тази рана е болест. Самодивска се казва,
на човеци се дава и мени съдбини.
Искаш твоя да съм, че сърце съм ти грабнала -
скришом моето було... науж открадни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
