Саможива
Уж си тръгна, а си още тук…
Сама ли си? Кого залъгваш?
Ще те прегърна, ей така, напук…
Ще останеш ли, или отново тръгваш?
Сливаме се телом, духом…
Обгръща те плътта ми като топло одеяло.
Чувстваме любов, но до следващото утро.
А после… Всичко отначало...
Отново се събуждаш преди мен…
Отново бързо се обличаш…
И с банална фраза „Хубав ден!”
при свободата си отново тичаш.
Харесах те такава, каквато винаги ще си…
Свикнах вече със характера ти променлив...
И за нищо на света не бих те променил...
Ако чувстваш се щастлива - аз се чувствам жив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Недялков Все права защищены
