Саможива
Уж си тръгна, а си още тук…
Сама ли си? Кого залъгваш?
Ще те прегърна, ей така, напук…
Ще останеш ли, или отново тръгваш?
Сливаме се телом, духом…
Обгръща те плътта ми като топло одеяло.
Чувстваме любов, но до следващото утро.
А после… Всичко отначало...
Отново се събуждаш преди мен…
Отново бързо се обличаш…
И с банална фраза „Хубав ден!”
при свободата си отново тичаш.
Харесах те такава, каквато винаги ще си…
Свикнах вече със характера ти променлив...
И за нищо на света не бих те променил...
Ако чувстваш се щастлива - аз се чувствам жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Недялков Всички права запазени
