8 дек. 2018 г., 15:33

Самосъхранение 

  Поэзия » Другая
597 0 1
Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен
от цъфтежа на вишни.
И как от съдбата
бях победен!
Замечтан от диво желание и страст
съзирам, присмива се съдбата.
Колко ли утрини още ще са ми нужни...
Колко в умиление ще тръпнат утрини? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??