Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен
от цъфтежа на вишни.
И как от съдбата
бях победен!
Замечтан от диво желание и страст
съзирам, присмива се съдбата.
Колко ли утрини още ще са ми нужни...
Колко в умиление ще тръпнат утрини? ...