electra (Ани)
5 14
30 июл. 2004 г., 22:20

Самота 

  Поэзия
1750 0 3
       Снощи валеше дъжд,
       а аз се чувствах толкова самотна.
       Ти беше някъде далеч,
       в тази нощ не бе до мен.

       Толкова време те обичах,
       но защо ли все мълчах?
       Мислех,че и без ти да го знаеш
       аз все пак ще съм щастлива.

       С теб,разговаряйки всеки ден
       се чувствах някак си различно.
       Ти обаче с другата замина и
       не успях да ти кажа това,което чувствам.

       Всеки път,когато вали,
       някаква остра болка ме пронизва,
       а ти си някъде щастлив сега
       и аз не те интересувам.

© Ани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тони права си,но може би тук замисъла не са точно сполучливите рими,а подредените мислиИначе,че нещо куца-и аз съм съгласен.Няма спор,но продължавай да пишеш Анита и ..надявам се вече да ти се случи нещо хубаво и приятно,нещо истинско,защотото двата стиха,които прочетох бяха тъжни.
  • Благодаря,Тони!И всъщност не всички стихотворения в сайта са римувани и аз точно това не исках-моето да е римувано!
  • интересно е като замисъл,усеща се че е преживяно...но римуването и ритъма малко куцат...Все пак,поздрави за дебюта и успех
Предложения
: ??:??