Самота
Снощи валеше дъжд,
а аз се чувствах толкова самотна.
Ти беше някъде далеч,
в тази нощ не бе до мен.
Толкова време те обичах,
но защо ли все мълчах?
Мислех,че и без ти да го знаеш
аз все пак ще съм щастлива.
С теб,разговаряйки всеки ден
се чувствах някак си различно.
Ти обаче с другата замина и
не успях да ти кажа това,което чувствам.
Всеки път,когато вали,
някаква остра болка ме пронизва,
а ти си някъде щастлив сега
и аз не те интересувам.
а аз се чувствах толкова самотна.
Ти беше някъде далеч,
в тази нощ не бе до мен.
Толкова време те обичах,
но защо ли все мълчах?
Мислех,че и без ти да го знаеш
аз все пак ще съм щастлива.
С теб,разговаряйки всеки ден
се чувствах някак си различно.
Ти обаче с другата замина и
не успях да ти кажа това,което чувствам.
Всеки път,когато вали,
някаква остра болка ме пронизва,
а ти си някъде щастлив сега
и аз не те интересувам.
© Ани All rights reserved.
Иначе,че нещо куца-и аз съм съгласен.Няма спор,но продължавай да пишеш Анита и ..надявам се вече да ти се случи нещо хубаво и приятно,нещо истинско,защотото двата стиха,които прочетох бяха тъжни.
