5 февр. 2008 г., 18:22

Самота 

  Поэзия
5.0 (2)
584 0 6
Самота
Нощта спуска своите криле
и тишина нахлува в града.
Само уличните лампи остават будни,
пресветкат плахо в тъмнината.
И сърцето ми още не спи,
а вече дочувам стъпките й аз.
Полунощ идва тихо,
а след това идва и тя.
Вечно ще е така.
Вечно. Докато не ме спаси любовта.
Вечно ще е над мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »