5 февр. 2008 г., 18:22

Самота 

  Поэзия
523 0 6

                                                             Самота
Нощта спуска своите криле
и тишина нахлува в града.
Само уличните лампи остават будни,
пресветкат плахо в тъмнината.

И сърцето ми още не спи,
а вече дочувам стъпките й аз.
Полунощ идва тихо,
а след това идва и тя.

Вечно ще е така.
Вечно. Докато не ме спаси любовта.
Вечно ще е над мен.
Самотата вечно ще бъде с мен.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??