Feb 5, 2008, 6:22 PM

Самота 

  Poetry
524 0 6

                                                             Самота
Нощта спуска своите криле
и тишина нахлува в града.
Само уличните лампи остават будни,
пресветкат плахо в тъмнината.

И сърцето ми още не спи,
а вече дочувам стъпките й аз.
Полунощ идва тихо,
а след това идва и тя.

Вечно ще е така.
Вечно. Докато не ме спаси любовта.
Вечно ще е над мен.
Самотата вечно ще бъде с мен.

© Йоанна Конова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??