Самота
Нощта спуска своите криле
и тишина нахлува в града.
Само уличните лампи остават будни,
пресветкат плахо в тъмнината.
И сърцето ми още не спи,
а вече дочувам стъпките й аз.
Полунощ идва тихо,
а след това идва и тя.
Вечно ще е така.
Вечно. Докато не ме спаси любовта.
Вечно ще е над мен.
Самотата вечно ще бъде с мен.
© Йоанна Конова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
