5.02.2008 г., 18:22 ч.

Самота 

  Поезия
522 0 6

                                                             Самота
Нощта спуска своите криле
и тишина нахлува в града.
Само уличните лампи остават будни,
пресветкат плахо в тъмнината.

И сърцето ми още не спи,
а вече дочувам стъпките й аз.
Полунощ идва тихо,
а след това идва и тя.

Вечно ще е така.
Вечно. Докато не ме спаси любовта.
Вечно ще е над мен.
Самотата вечно ще бъде с мен.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??