9 апр. 2008 г., 21:56

Самота 

  Поэзия » Философская
888 0 1
САМОТА
Самота, ти раждаш болка и смърт в душата,
като жесток кинжал режеш месата
и тялото кървящо не те плаши,
а дълбоките рани те възбуждат към мъст.
Самота, ти болиш и душата разяждаш.
Раздяла, напук на всичко се роди отново
и като пеленаче се облече в дрехи,
а като самодива затанцува в грозното.
Самота и раздяла, две сестри на нощ безкрайна
и дълга е тази забрава на сърдце и мъка.
Прости си болка, греха на тежка разправа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Предложения
: ??:??