САМОТА       

Самота, ти раждаш болка и смърт в душата,
като жесток кинжал режеш месата
и тялото кървящо не те плаши,
а дълбоките рани те възбуждат към мъст.

Самота, ти болиш и душата разяждаш.
Раздяла, напук на всичко се роди отново
и като пеленаче се облече в дрехи,
а като самодива затанцува в грозното.

Самота и раздяла, две сестри на нощ безкрайна
и дълга е тази забрава на сърдце и мъка.
Прости си болка, греха на тежка разправа
и моли Бог за милост и прошка в забрава.

Бог велик е, но самотата познава и в рая.
Самота, ти съдиш в безкрая
и сметката накрая я плаща кинжалът
на робство и мъки жестоки.