Самота

Аз съм песен на птица на клетка,
записана на магнетофонна лента.
Всяко превъртане на касетата
ме покрива с прах
и нежните ми трели
започват да влачат.
Аз съм полъха на топъл бриз,
затворен в кутийка кибрит.
Звуците ми се превръщат
в шумолене на смачкана хартия.
Минава време,
докато събера сили
да се опитам да избягам.
И всеки път върху ми
се изсипва натрупалият се прах;
викът ми за помощ
става гъргорене.
Лягам с надеждата да заспя
и ти да дойдеш при мен
и да ме стоплиш в прегръдка.
Но сънят не идва,
а аз лежа гола,
разголена,
с отворени очи –
като мъртвец,
ненамерил своя покой.
Някой ме потопи в унес.
Видях се жрица сред останките на своя храм,
седнала в каменния трон –
бях жива жертва,
изпепелена от жаравата на своя бог.
Събудих се от горещата болка.
Видях, че вратата на клетката е отворена
и понечих да избягам.
Но усетих, че крилата ми
бяха изгорели от болката.
Избягаха само очите ми.