May 17, 2004, 2:28 PM

Самота

  Poetry
2.2K 0 0
Аз съм песен на птица на клетка,
записана на магнетофонна лента.
Всяко превъртане на касетата
ме покрива с прах
и нежните ми трели
започват да влачат.
Аз съм полъха на топъл бриз,
затворен в кутийка кибрит.
Звуците ми се превръщат
в шумолене на смачкана хартия.
Минава време,
докато събера сили
да се опитам да избягам.
И всеки път върху ми
се изсипва натрупалият се прах;
викът ми за помощ
става гъргорене.
Лягам с надеждата да заспя
и ти да дойдеш при мен
и да ме стоплиш в прегръдка.
Но сънят не идва,
а аз лежа гола,
разголена,
с отворени очи –
като мъртвец,
ненамерил своя покой.
Някой ме потопи в унес.
Видях се жрица сред останките на своя храм,
седнала в каменния трон –
бях жива жертва,
изпепелена от жаравата на своя бог.
Събудих се от горещата болка.
Видях, че вратата на клетката е отворена
и понечих да избягам.
Но усетих, че крилата ми
бяха изгорели от болката.
Избягаха само очите ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Август Жорж All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...