Самота

12 мая 2005 г., 11:25

Поэзия

880 0 1

Душата ми - откъснат лист,
а вятърът повява
сърцето ми - изгубен миг,
а вън се свечерява.

И гръм ли чувам...или крясък
с очите си зора жадувам
мечтите ми са само пясък.

На пристана самотен пак стоя
лице в лице с моята съдба,
а тъмни облаци прииждат
в мен е всичко пак тъга.

Снежинка нежна се отронва
безмълвно пада в калта
наоколо е всичко тишина
и мъката си пак споделям
с една сълза, сподавена в нощта!

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения