May 12, 2005, 11:25 AM

Самота 

  Poetry
922 0 1
Душата ми - откъснат лист,
а вятърът повява
сърцето ми - изгубен миг,
а вън се свечерява.
И гръм ли чувам...или крясък
с очите си зора жадувам
мечтите ми са само пясък.
На пристана самотен пак стоя
лице в лице с моята съдба,
а тъмни облаци прииждат
в мен е всичко пак тъга.
Снежинка нежна се отронва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира All rights reserved.

Random works
: ??:??