Самота
Душата ми - откъснат лист,
а вятърът повява
сърцето ми - изгубен миг,
а вън се свечерява.
И гръм ли чувам...или крясък
с очите си зора жадувам
мечтите ми са само пясък.
На пристана самотен пак стоя
лице в лице с моята съдба,
а тъмни облаци прииждат
в мен е всичко пак тъга.
Снежинка нежна се отронва
безмълвно пада в калта
наоколо е всичко тишина
и мъката си пак споделям
с една сълза, сподавена в нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
