Karin (Красимира)
15 1
12.05.2005 г., 11:25 ч.

Самота 

  Поезия
881 0 1

Душата ми - откъснат лист,
а вятърът повява
сърцето ми - изгубен миг,
а вън се свечерява.

И гръм ли чувам...или крясък
с очите си зора жадувам
мечтите ми са само пясък.

На пристана самотен пак стоя
лице в лице с моята съдба,
а тъмни облаци прииждат
в мен е всичко пак тъга.

Снежинка нежна се отронва
безмълвно пада в калта
наоколо е всичко тишина
и мъката си пак споделям
с една сълза, сподавена в нощта!

© Красимира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??