Самота
Не плачи за мен - не заслужавам.
Но знам - не мога да те спра.
Сега ме виждаш още по-прекрасна.
Но вече чужда. Още по-сама...
Очите ти проглеждат с болка.
И виждат само самота.
Пред теб стоя - безмълвна и жестока.
А мислеше,че съм добра...
Не съм. Не мога и да бъда.
Аз имам само самота.
И тя превръща ме във сянка -
във спомен от открадната мечта.
Ти не плачи - ще срещнеш друга.
Ще видиш, че ще е добра.
Ще видиш, че ще ме забравиш.
А аз... а аз ще съм сама.
09.05.2006
Но знам - не мога да те спра.
Сега ме виждаш още по-прекрасна.
Но вече чужда. Още по-сама...
Очите ти проглеждат с болка.
И виждат само самота.
Пред теб стоя - безмълвна и жестока.
А мислеше,че съм добра...
Не съм. Не мога и да бъда.
Аз имам само самота.
И тя превръща ме във сянка -
във спомен от открадната мечта.
Ти не плачи - ще срещнеш друга.
Ще видиш, че ще е добра.
Ще видиш, че ще ме забравиш.
А аз... а аз ще съм сама.
09.05.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Все права защищены
