7 ago 2006, 23:16

Самота 

  Poesía
4.3 / 7
827 0 8
Не плачи за мен - не заслужавам.
Но знам - не мога да те спра.
Сега ме виждаш още по-прекрасна.
Но вече чужда. Още по-сама...

Очите ти проглеждат с болка.
И виждат само самота.
Пред теб стоя - безмълвна и жестока.
А мислеше,че съм добра...

Не съм. Не мога и да бъда.
Аз имам само самота.
И тя превръща ме във сянка -
във спомен от открадната мечта.

Ти не плачи - ще срещнеш друга.
Ще видиш, че ще е добра.
Ще видиш, че ще ме забравиш.
А аз... а аз ще съм сама.

                                     09.05.2006

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »