31 окт. 2008 г., 22:53

Самота 

  Поэзия » Философская
658 0 2
Самота
Отново съм самотно камъче
на пясъчното океанско дъно,
притиснат от топъл мрак
и вледеняващата голота,
в очакване на ужаса.
Подръпват ме леките тласъци,
достигнали до дълбината,
които ми носят късото, приятно
усещане за безтегловност.
Заплащам го с мъчително и дълго
вторачване във тъмнината, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Велков Все права защищены

Предложения
: ??:??