Самота
Самота
Отново съм самотно камъче
на пясъчното океанско дъно,
притиснат от топъл мрак
и вледеняващата голота,
в очакване на ужаса.
Подръпват ме леките тласъци,
достигнали до дълбината,
които ми носят късото, приятно
усещане за безтегловност.
Заплащам го с мъчително и дълго
вторачване във тъмнината,
до пълното потъване във пустошта.
Тъмни сенки безнаказано
ръфат безръкото ми тяло,
заличават малкото тиха благодат,
откъсвайки от душата ми влудяващ писък,
изяден бързо от ехидно усмихнатия мрак.
Оставам все по-малко цял,
наяден от зъбите и пазещ едничкото,
което все още напомня за мен,
в усещане за края и страха, че вече съм част
от ситния пясък на глъбината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдан Велков Все права защищены
