10 окт. 2011 г., 19:23

Самота

1.4K 2 8

Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..

А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход!
Няма даже страх..

А може би го има! Дълбоко в теб е вкоренен..
Замръзваш в твойта вечна зима..
Без огън в този град студен..

Душата ти скована е от сива пустош
И няма бряг далечен, в който да се взреш..
Дали е някакво проклятие?
Не се надявай някога да разбереш..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Йончева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си много интригуващ автор. Надявам се да видя още творби в страницата ти!
  • Съжалявам, че чак сега отговарям на коментара ти, Тодор, и ти благодаря, че оценяваш написаното от мен. Поздрави!

    П.С. Написаното по-долу е ироничен коментар към един друг потребител, сега чак виждам, че е точно под твоя, не знам защо така се е получило, може би преди това е писал нещо и аз съм го изтрила, та затова може би изглеждаше така, сякаш отговарям по този начин на теб, но мисля че така или иначе е ясно, че няма как двете да са свързани, но все пак реших да поясня
    --------------------------------------------------------------------
    Оо, повелителю на стиховете! Прекланям се пред невероятния Ви гении и вдън земя ми иде да се скрия задето тъй посрамих името поет.. Отказвам се от лириката аз, и щом не оценихте вие моето душевно излияние с оценка повече от две, светът за мен изгуби смисъл.. Аз оттеглям се със чест! Владейте оо, велики вий поете, американските асфалтови полета, въртете, о, писателю, на тира си геврека и следете и за други като мен! Нека повече не срамят лиричните пътеки, покажете им, какво е туй поезия, хванете Вий писалката със китката си мека, устремен към утрешния ден..
  • Kiobretenov, с какво точно заслужих оценка 2? С това, че съм изразила емоциите си по възможно най-искрения начин?! И кой сте Вие, че да ме оценявате, какво знаете Вие за душата на човек? С какво право определяте кое е добро и кое лошо? Ако стихотворението ми не Ви е докоснало това не значи, че трявба да го заклеймявате, може би Вашата душа е прекалено закърняла, ако изобщо имате такава! Поезията не се оценява, тя е нещо прекалено лично, а самия факт, че хората в този сайт са се осмелили да споделят това предполага най-малкото останалите да проявят мъничко уважение, ако не друго! Такива като Вас правят този свят самотен и суров, защото сърцето Ви е затворено за топлината и красотата на човешките емоции! Отвращават ме хора като Вас!
  • Добре дошла, Анита!
    Иска ми се да прочета и други твои творби.
  • Благодаря!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...