Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..
А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход!
Няма даже страх..
А може би го има! Дълбоко в теб е вкоренен..
Замръзваш в твойта вечна зима..
Без огън в този град студен..
Душата ти скована е от сива пустош
И няма бряг далечен, в който да се взреш..
Дали е някакво проклятие? ...