10.10.2011 г., 19:23

Самота

1.4K 2 8

Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..

А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход!
Няма даже страх..

А може би го има! Дълбоко в теб е вкоренен..
Замръзваш в твойта вечна зима..
Без огън в този град студен..

Душата ти скована е от сива пустош
И няма бряг далечен, в който да се взреш..
Дали е някакво проклятие?
Не се надявай някога да разбереш..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Йончева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си много интригуващ автор. Надявам се да видя още творби в страницата ти!
  • Съжалявам, че чак сега отговарям на коментара ти, Тодор, и ти благодаря, че оценяваш написаното от мен. Поздрави!

    П.С. Написаното по-долу е ироничен коментар към един друг потребител, сега чак виждам, че е точно под твоя, не знам защо така се е получило, може би преди това е писал нещо и аз съм го изтрила, та затова може би изглеждаше така, сякаш отговарям по този начин на теб, но мисля че така или иначе е ясно, че няма как двете да са свързани, но все пак реших да поясня
    --------------------------------------------------------------------
    Оо, повелителю на стиховете! Прекланям се пред невероятния Ви гении и вдън земя ми иде да се скрия задето тъй посрамих името поет.. Отказвам се от лириката аз, и щом не оценихте вие моето душевно излияние с оценка повече от две, светът за мен изгуби смисъл.. Аз оттеглям се със чест! Владейте оо, велики вий поете, американските асфалтови полета, въртете, о, писателю, на тира си геврека и следете и за други като мен! Нека повече не срамят лиричните пътеки, покажете им, какво е туй поезия, хванете Вий писалката със китката си мека, устремен към утрешния ден..
  • Kiobretenov, с какво точно заслужих оценка 2? С това, че съм изразила емоциите си по възможно най-искрения начин?! И кой сте Вие, че да ме оценявате, какво знаете Вие за душата на човек? С какво право определяте кое е добро и кое лошо? Ако стихотворението ми не Ви е докоснало това не значи, че трявба да го заклеймявате, може би Вашата душа е прекалено закърняла, ако изобщо имате такава! Поезията не се оценява, тя е нещо прекалено лично, а самия факт, че хората в този сайт са се осмелили да споделят това предполага най-малкото останалите да проявят мъничко уважение, ако не друго! Такива като Вас правят този свят самотен и суров, защото сърцето Ви е затворено за топлината и красотата на човешките емоции! Отвращават ме хора като Вас!
  • Добре дошла, Анита!
    Иска ми се да прочета и други твои творби.
  • Благодаря!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...