4 окт. 2014 г., 20:52

Самота

591 0 8

                           Самота

 

 

                                                    Ела, всевластна, търсена, очаквана,

                                                    копнеж за пристан във водовъртеж

                                                    земя необетована сред бурята,

                                                    свободно място във препълнен влак,

                                                    пътека сред тресавището тинесто,

                                                    въздишка след размахана ръка!

                                                    За миг така, за  час, за ден, за седмица.                                   

                                                

 

                                                    Дори за месец всеки те зове

                                                    като балсам за раната разтворена,

                                                    но ти изкусно можеш да променяш

                                                    цвета, вкуса и формата си гъвкава.

                                                    Ще ме обхванеш днес във пипалата си.

                                                    Отровен еликсир ще ми дадеш

                                                    и ще ме стегнеш в ледена прегръдка.

                                               

 

                                                    Прекрасно знам, че влюбена си в мене

                                                    и вярна си ми цял един живот,

                                                    че аз съм твойта рожба  недоносена,

                                                    за да ме стоплиш, ще ме задушиш,

                                                    но аз не се страхувам, а те викам,

                                                    че в теб се раждат чудни светове!

                                                    Сред  хиляди съм  в  тебе самота.

 

                                                    

                                                       

                                                                                                                

 

 

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То аз, може би най - нямам право на коментар, но не мога да не изразя възхищението си!
  • Дълбока, стойностна творба.
  • Мили приятели, благодаря на всички!Правите ме щастлива с вашето внимание:Ангеле - заради постоянния ти интерес към творбите ми.Ти си едно добро/космическо/ приятелче.Плами, мило момиче, освен прекрасните ти творби, твоята младост ме връща в минали времена и ме зарежда.Таня,освен творчеството ти, от тебе се излъчва неизчерпаема емоционалност поднесена с финес.Радвам се на коментарите ти!Анна,
    твоето внимание към моите произведения е чест!Много знаеща и можеща -
    Винаги е нужен взискателен оценител!Тина, моя приятелко,чрез теб се свързвам с целия свят.Чакам прекрасни стихове...С тебе съм винаги,
    където и да отидеш.Много поздрави от Стара Загора! Тони
    Исмаиле,заради стиховете и коментарите, които си разменяме.Теб винаги те приемам, като честен, прям, интелигенте млад мъж.
    Преполагам, че няма да ми се расърдите, че изпитвам желание да ви познавам? Желая ви много добро и Бог да бъде с вас!
  • Стойностно пишеш, Стойна! Поздравления!
  • Поздрави от Дубай Тони!!! Духом съм с теб,където и да се намирам по света!
    " Но аз не се страхувам, а те викам,че в теб се раждат чудни светове" Много силен стих! А и в самота се творят прекрасни произведения на изкуството!
    Бъди щастлива в този толкова важен за България ден! Тина

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...