Самота
Ела, всевластна, търсена, очаквана,
копнеж за пристан във водовъртеж
земя необетована сред бурята,
свободно място във препълнен влак,
пътека сред тресавището тинесто,
въздишка след размахана ръка!
За миг така, за час, за ден, за седмица.
Дори за месец всеки те зове
като балсам за раната разтворена,
но ти изкусно можеш да променяш
цвета, вкуса и формата си гъвкава. ...