Самота
Самота
Ела, всевластна, търсена, очаквана,
копнеж за пристан във водовъртеж
земя необетована сред бурята,
свободно място във препълнен влак,
пътека сред тресавището тинесто,
въздишка след размахана ръка!
За миг така, за час, за ден, за седмица.
Дори за месец всеки те зове
като балсам за раната разтворена,
но ти изкусно можеш да променяш
цвета, вкуса и формата си гъвкава.
Ще ме обхванеш днес във пипалата си.
Отровен еликсир ще ми дадеш
и ще ме стегнеш в ледена прегръдка.
Прекрасно знам, че влюбена си в мене
и вярна си ми цял един живот,
че аз съм твойта рожба недоносена,
за да ме стоплиш, ще ме задушиш,
но аз не се страхувам, а те викам,
че в теб се раждат чудни светове!
Сред хиляди съм в тебе самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
