stoyna (Стойна Димова)
304 3449
4.10.2014 г., 20:52 ч.

Самота 

  Поезия » Философска
438 0 8

                           Самота

 

 

                                                    Ела, всевластна, търсена, очаквана,

                                                    копнеж за пристан във водовъртеж

                                                    земя необетована сред бурята,

                                                    свободно място във препълнен влак,

                                                    пътека сред тресавището тинесто,

                                                    въздишка след размахана ръка!

                                                    За миг така, за  час, за ден, за седмица.                                   

                                                

 

                                                    Дори за месец всеки те зове

                                                    като балсам за раната разтворена,

                                                    но ти изкусно можеш да променяш

                                                    цвета, вкуса и формата си гъвкава.

                                                    Ще ме обхванеш днес във пипалата си.

                                                    Отровен еликсир ще ми дадеш

                                                    и ще ме стегнеш в ледена прегръдка.

                                               

 

                                                    Прекрасно знам, че влюбена си в мене

                                                    и вярна си ми цял един живот,

                                                    че аз съм твойта рожба  недоносена,

                                                    за да ме стоплиш, ще ме задушиш,

                                                    но аз не се страхувам, а те викам,

                                                    че в теб се раждат чудни светове!

                                                    Сред  хиляди съм  в  тебе самота.

 

                                                    

                                                       

                                                                                                                

 

 

       

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То аз, може би най - нямам право на коментар, но не мога да не изразя възхищението си!
  • Дълбока, стойностна творба.
  • Мили приятели, благодаря на всички!Правите ме щастлива с вашето внимание:Ангеле - заради постоянния ти интерес към творбите ми.Ти си едно добро/космическо/ приятелче.Плами, мило момиче, освен прекрасните ти творби, твоята младост ме връща в минали времена и ме зарежда.Таня,освен творчеството ти, от тебе се излъчва неизчерпаема емоционалност поднесена с финес.Радвам се на коментарите ти!Анна,
    твоето внимание към моите произведения е чест!Много знаеща и можеща -
    Винаги е нужен взискателен оценител!Тина, моя приятелко,чрез теб се свързвам с целия свят.Чакам прекрасни стихове...С тебе съм винаги,
    където и да отидеш.Много поздрави от Стара Загора! Тони
    Исмаиле,заради стиховете и коментарите, които си разменяме.Теб винаги те приемам, като честен, прям, интелигенте млад мъж.
    Преполагам, че няма да ми се расърдите, че изпитвам желание да ви познавам? Желая ви много добро и Бог да бъде с вас!
  • Стойностно пишеш, Стойна! Поздравления!
  • Поздрави от Дубай Тони!!! Духом съм с теб,където и да се намирам по света!
    " Но аз не се страхувам, а те викам,че в теб се раждат чудни светове" Много силен стих! А и в самота се творят прекрасни произведения на изкуството!
    Бъди щастлива в този толкова важен за България ден! Тина
  • Самотата е толкова лична.
    За едни е бреме, за други лек.
  • Ах, Стойна!
    Какво да кажа!?
    Чувствам се недостойна да
    коментирам твоите стихове!
    Те са много стойностни...вдъхновяващи,
    дълбоко-чувствени, оставящи следи...
    Приеми моите най-искрени поздрави
    и пожелания за много творчески вдъхновения!!!
  • че в теб се раждат чудни светове!
    Сред хиляди съм в тебе самота.
    Целия стих е пропит с много истина болка и тъга !Може би носталгия за отминало време или безразлично забравена любов!Но този стих ме постави в положение на пат.Тъжен но и обнадежден!Поздрав!!!
Предложения
: ??:??