Самота
Колко трудно е да си самотна,
да нямаш допира на топло рамо,
да не чуваш шепота на някого,
да няма кой да те прегърне?
Годините отлитат
с несгоди и тревоги,
а времето лети забързано -
не може никой да го върне!
Стрелките на часовника
искаш да върнеш назад,
но не може да се върне времето !
Годините летят,
летят...
и виждаш,
че косите са ти посребрели;
и виждаш,
че дошла е старостта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Петрова Все права защищены
