9.06.2010 г., 0:15 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
548 0 0

Колко трудно е да си самотна,
да нямаш допира на топло рамо,
да не чуваш шепота на някого,
да няма кой да те прегърне?
Годините отлитат
с несгоди и тревоги,
а времето лети забързано -
не може никой да го върне!
Стрелките на часовника
искаш да
върнеш назад,
но не може да се върне времето !
Годините летят,
                            летят...
и виждаш,
че косите са ти посребрели;
и виждаш,
че дошла е старостта!

© Пенка Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??