14 мар. 2012 г., 13:21

Самота

985 0 17

Тихо е,

              тихо е,

                           тихо е

                           и вървя, и мълча в самота...

Няма те,

                    няма те,

                                     никъде,

                                     всичко без теб е тъга.


Празно е,

                    празно е,

                                     празно е,

                                     празно в ръцете, в ума,

но в сърцето ми греят очите ти,

                                                 завладели деня и нощта.


Искам те,

                      искам те,

                                          искам те,

                                          искам те с много нега.

Чакам те,

                      чакам те,

                                          чакам те,

                                          пращам ти с обич мечта!

                      


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти харесва, Веско! Поздрави!
  • Таня, много чисто, откровено и красиво е! Поздрави!
  • Късметлия е, да го вземат виртуалите! Благодаря за анализа, Владимир!
    Благодаря и на теб, Роси, че оцени!
  • Вълнуваща творба! Много ми хареса! Поздрави, Таня!
  • Тишината е символичният образ на липсата или на постигнатото. Липсата е криза, която се преодолява или с действие, или с мечта. Лексикалните повторения създават усещането за продължителност и сила на изживяването.
    Адресатът, макар и виртуален, е истински късметлия, защото текстът на лирическата е признание в любов, отправено към него.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...